ометели

Речник на българския език

1. ометели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ометели е производна форма на омета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ометели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ометели е производна форма на омета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).