омесил съм

Речник на българския език

1. омесил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омесил съм е производна форма на омеся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. омесил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омесил съм е производна форма на омеся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).