омесили

Речник на българския език

1. омесили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

омесили е производна форма на омеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омесили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

омесили е производна форма на омеся (мин. деят. св. прич. мн. ч.).