омесила

Речник на българския език

1. омесила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омесила е производна форма на омеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омесила — мин. деят. св. прич. ж. р.

омесила е производна форма на омеся (мин. деят. св. прич. ж. р.).