омесели

Речник на българския език

1. омесели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омесели е производна форма на омеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омесели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омесели е производна форма на омеся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).