омесела

Речник на българския език

1. омесела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омесела е производна форма на омеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омесела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омесела е производна форма на омеся (мин. деят. несв. прич. ж. р.).