омесел

Речник на българския език

1. омесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омесел е производна форма на омеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

омесел е производна форма на омеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).