омесвало

Речник на българския език

1. омесвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омесвало е производна форма на омесвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омесвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омесвало е производна форма на омесвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омесвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

омесвало е производна форма на омесвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. омесвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омесвало е производна форма на омесвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).