омел е

Речник на българския език

1. омел е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омел е е производна форма на омета (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омел е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омел е е производна форма на омета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).