омело

Речник на българския език

1. омело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омело е производна форма на омета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омело — мин. деят. св. прич. ср. р.

омело е производна форма на омета (мин. деят. св. прич. ср. р.).