омела е

Речник на българския език

1. омела е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омела е е производна форма на омета (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омела е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омела е е производна форма на омета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).