омела

Речник на българския език

1. омела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омела е производна форма на омета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омела — мин. деят. св. прич. ж. р.

омела е производна форма на омета (мин. деят. св. прич. ж. р.).