омел

Речник на българския език

1. омел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омел е производна форма на омета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омел — мин. деят. св. прич. м. р.

омел е производна форма на омета (мин. деят. св. прич. м. р.).