омекчил

Речник на българския език

1. омекчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омекчил е производна форма на омекча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омекчил — мин. деят. св. прич. м. р.

омекчил е производна форма на омекча (мин. деят. св. прич. м. р.).