омекотяло

Речник на българския език

1. омекотяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омекотяло е производна форма на омекотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омекотяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омекотяло е производна форма на омекотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).