омеквало

Речник на българския език

1. омеквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омеквало е производна форма на омеквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омеквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омеквало е производна форма на омеквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омеквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

омеквало е производна форма на омеквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. омеквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омеквало е производна форма на омеквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).