омеквала

Речник на българския език

1. омеквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омеквала е производна форма на омеквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омеквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омеквала е производна форма на омеквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. омеквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

омеквала е производна форма на омеквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. омеквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омеквала е производна форма на омеквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).