омачквало

Речник на българския език

1. омачквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омачквало е производна форма на омачквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омачквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омачквало е производна форма на омачквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омачквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

омачквало е производна форма на омачквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. омачквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омачквало е производна форма на омачквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).