омачквал

Речник на българския език

1. омачквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омачквал е производна форма на омачквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омачквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омачквал е производна форма на омачквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омачквал — мин. деят. св. прич. м. р.

омачквал е производна форма на омачквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. омачквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

омачквал е производна форма на омачквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).