омачкало

Речник на българския език

1. омачкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омачкало е производна форма на омачкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омачкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омачкало е производна форма на омачкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омачкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

омачкало е производна форма на омачкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. омачкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омачкало е производна форма на омачкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).