омачкали

Речник на българския език

1. омачкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омачкали е производна форма на омачкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омачкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

омачкали е производна форма на омачкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. омачкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

омачкали е производна форма на омачкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. омачкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омачкали е производна форма на омачкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).