омачкала

Речник на българския език

1. омачкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омачкала е производна форма на омачкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омачкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омачкала е производна форма на омачкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. омачкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

омачкала е производна форма на омачкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. омачкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омачкала е производна форма на омачкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).