омачкал

Речник на българския език

1. омачкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омачкал е производна форма на омачкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омачкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омачкал е производна форма на омачкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омачкал — мин. деят. св. прич. м. р.

омачкал е производна форма на омачкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. омачкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

омачкал е производна форма на омачкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).