омачка

Речник на българския език

1. омачка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

омачка е производна форма на омачкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. омачка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омачка е производна форма на омачкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. омачка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омачка е производна форма на омачкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).