омасляла

Речник на българския език

1. омасляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омасляла е производна форма на омасля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омасляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омасляла е производна форма на омасля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).