омаслял

Речник на българския език

1. омаслял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омаслял е производна форма на омасля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омаслял — мин. деят. несв. прич. м. р.

омаслял е производна форма на омасля (мин. деят. несв. прич. м. р.).