омаслил е

Речник на българския език

1. омаслил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омаслил е е производна форма на омасля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омаслил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омаслил е е производна форма на омасля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).