омаслила

Речник на българския език

1. омаслила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омаслила е производна форма на омасля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омаслила — мин. деят. св. прич. ж. р.

омаслила е производна форма на омасля (мин. деят. св. прич. ж. р.).