омаслил

Речник на българския език

1. омаслил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омаслил е производна форма на омасля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омаслил — мин. деят. св. прич. м. р.

омаслил е производна форма на омасля (мин. деят. св. прич. м. р.).