омаскари

Речник на българския език

1. омаскари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

омаскари е производна форма на омаскаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. омаскари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омаскари е производна форма на омаскаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. омаскари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омаскари е производна форма на омаскаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. омаскари — повелително наклонение, ед. ч.

омаскари е производна форма на омаскаря (повелително наклонение, ед. ч.).