омаломощяло е

Речник на българския език

1. омаломощяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омаломощяло е е производна форма на омаломощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омаломощяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омаломощяло е е производна форма на омаломощея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омаломощяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омаломощяло е е производна форма на омаломощея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).