омазнели

Речник на българския език

1. омазнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омазнели е производна форма на омазня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омазнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омазнели е производна форма на омазня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).