омазала

Речник на българския език

1. омазала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омазала е производна форма на омажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омазала — мин. деят. св. прич. ж. р.

омазала е производна форма на омажа (мин. деят. св. прич. ж. р.).