омаела

Речник на българския език

1. омаела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омаела е производна форма на омая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омаела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омаела е производна форма на омая (мин. деят. несв. прич. ж. р.).