омагьосало

Речник на българския език

1. омагьосало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омагьосало е производна форма на омагьосам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омагьосало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омагьосало е производна форма на омагьосам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омагьосало — мин. деят. св. прич. ср. р.

омагьосало е производна форма на омагьосам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. омагьосало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омагьосало е производна форма на омагьосам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).