олялото

Речник на българския език

1. олялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

олялото е производна форма на олея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. олялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

олялото е производна форма на олея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).