оляло

Речник на българския език

1. оляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оляло е производна форма на олея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

оляло е производна форма на олея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. оляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оляло е производна форма на олея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. оляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

оляло е производна форма на олея (мин. деят. св. прич. ср. р.).