олющил си

Речник на българския език

1. олющил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

олющил си е производна форма на олющя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. олющил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

олющил си е производна форма на олющя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).