олющвало

Речник на българския език

1. олющвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олющвало е производна форма на олющвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олющвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олющвало е производна форма на олющвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. олющвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

олющвало е производна форма на олющвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. олющвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

олющвало е производна форма на олющвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).