олющвал

Речник на българския език

1. олющвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олющвал е производна форма на олющвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олющвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олющвал е производна форма на олющвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. олющвал — мин. деят. св. прич. м. р.

олющвал е производна форма на олющвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. олющвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

олющвал е производна форма на олющвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).