олюляла

Речник на българския език

1. олюляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олюляла е производна форма на олюлея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олюляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

олюляла е производна форма на олюлея се (мин. деят. св. прич. ж. р.).