олюлял

Речник на българския език

1. олюлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олюлял е производна форма на олюлея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олюлял — мин. деят. св. прич. м. р.

олюлял е производна форма на олюлея се (мин. деят. св. прич. м. р.).