олюлявала

Речник на българския език

1. олюлявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олюлявала е производна форма на олюлявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олюлявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олюлявала е производна форма на олюлявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. олюлявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

олюлявала е производна форма на олюлявам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. олюлявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

олюлявала е производна форма на олюлявам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).