олюля

Речник на българския език

1. олюля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

олюля е производна форма на олюлея се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. олюля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

олюля е производна форма на олюлея се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).