олюлели

Речник на българския език

1. олюлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

олюлели е производна форма на олюлея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. олюлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

олюлели е производна форма на олюлея се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).