олюлеело е

Речник на българския език

1. олюлеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олюлеело е е производна форма на олюлея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).