олюлеело

Речник на българския език

1. олюлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олюлеело е производна форма на олюлея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олюлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

олюлеело е производна форма на олюлея се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).