олюлеел

Речник на българския език

1. олюлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олюлеел е производна форма на олюлея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олюлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

олюлеел е производна форма на олюлея се (мин. деят. несв. прич. м. р.).