олицетворяло

Речник на българския език

1. олицетворяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олицетворяло е производна форма на олицетворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олицетворяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

олицетворяло е производна форма на олицетворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).