олицетворявало

Речник на българския език

1. олицетворявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олицетворявало е производна форма на олицетворявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олицетворявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олицетворявало е производна форма на олицетворявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. олицетворявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

олицетворявало е производна форма на олицетворявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. олицетворявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

олицетворявало е производна форма на олицетворявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).